Цветни текстове

КОНЦЕПЦИЯ

     Проектът „Цвят и символ” е част от замисъла ми да разгледам възможностите на цвета, като самостоятелно изразно средство в графичния дизайн.  Цветовете и пространството, отношението им  към формата и символа са трите основни посоки на развитие на идеята. С „Цветна азбука” се задълбочавам в проблема цвят и символ и предлагам едно мое решение.

      Типографията, като основен инструмент за комуникация борави със символиката на писания знак- буква. В проекта ми цвета се превръща в носител на информация, като заменя буквите. Кодирам символите от азбуката с 30 нюанса от видимия спектър, следващи последователността на цветовете получени при пречупването на бялата светлина. Азбуката е кодирана симетрично, тоест логиката за разкодиране е същата като тази при кодирането на текста. В Библията срещаме следния текст: „ 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог…. 1:4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.”, СВЕТОТО  ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА, ГЛАВА  1. От тази гледна точка „Цветната азбука” може да се възприема, като разкодиране на светлината и регресия спрямо писаните  знаци. Всичко това разглеждано в един художествен контекст, би могло да промени изцяло облика на заобикалящия ни информационен поток и да внесе допълнителен колорит в околната среда. Важен обект на изследване е градската среда и комуникацията, която тя ежедневно ни предлага. Средствата за информация, които са в непосредствен контакт с хората (табели, указателни знаци), надписа на учреждения и обществени сгради се приспособяват към цветната азбука, съобразена с архитектура и предназначение, също както типографията. Към проекта е включена инсталация в градска среда, която представя „изписан” с цветове текст върху фасадата на обществена сграда (Факултетът по изобразително изкуство, във Велико Търново). Цветни акценти биха могли да се появят и в не толкова заселени местности, но все пак като носител на информацията трябва да се търси контакт с хората. Буквите са универсални символи, който се разпростират от ежедневната рутина на човек, до духовния му свят. Кодираните писма започват да наподобяват по- скоро абстрактни картини, като един текст може да се представи в различни композиции играещи с формата, ритъма и мащаба.

        Богатството и разнообразието, което носи типографията, може да бъде пренесено в изобразяването на носещите информация цветни комбинации. Закодирани текстове могат да бъдат представени като модулна решетка, графична композиция или подредени, като цветно каре, което им дава множество от композиционни решения. В зависимост от необходимостта цветния код може да се прояви, като водеща концепция на различни видове дизайн.

Антония Ламбева, 2016 г.